Историческият музей в Чипровци възниква през 1988 г. като част от националните инициативи, посветени на 300 години от Чипровското въстание – едно от най-значимите събития в българската история от края на XVII век. Създаването му е пряко свързано с желанието да се съхрани и популяризира богатото историческо и културно наследство на региона, който заема особено място както в българския, така и в европейския исторически контекст.

Основната музейна експозиция е разположена в няколко зали и започва с представяне на археологически находки, обхващащи широк времеви диапазон – от бронзовата епоха до късносредновековния период. Тези артефакти разкриват приемствеността в човешкото присъствие и стопанска дейност в Чипровския край през вековете.

В първата зала акцентът е поставен върху рударството – основен поминък и фактор за икономическия разцвет на Чипровци. Проследени са различните етапи на добив и преработка на руди, като особено внимание е отделено на напредничавите технологии, въведени от саксонските рудари, които оказват трайно влияние върху развитието на минното дело в региона.

Втората зала представя изключителните постижения на Чипровската златарска школа от XVI–XVII век. Експонираните произведения свидетелстват за високото художествено и техническо ниво на местните майстори, както и за широкото разпространение на тяхното творчество извън пределите на българските земи, в рамките на тогавашна Европа.

Третата зала е посветена на ролята на католицизма в обществения и културния живот на Чипровци през XVII век. Тук са представени дейността на католическото духовенство, неговите образователни, дипломатически и мисионерски инициативи, както и историческите обстоятелства около подготовката, избухването и потушаването на Чипровското въстание. Значително място е отделено и на последвалите миграции на чипровчани към земите на днешна Румъния и Хърватия.

В четвъртата зала посетителите могат да се запознаят с развитието на Чипровския килим – един от най-разпознаваемите символи на града. Експозицията проследява основните етапи в неговото художествено и технологично усъвършенстване, както и мястото му в българската и световната традиция на тъкането.

Петата зала е посветена на църковната живопис, като представя икони и други образци на религиозното изкуство, характерни за региона и различните исторически периоди.

Към музейния комплекс принадлежи и т.нар. Катеринина къща, където е уредена етнографска експозиция, разкриваща бита, традициите и обичаите на торлашкото население. В дворното пространство на къщата е създадена и „жива колекция от багрилни растения“, която илюстрира естествените източници на цветове, използвани при тъкането на прочутите чипровски килими.