03134 / 60 03 / 087 771 57 91
Сопот, ул. Иван Вазов 34
obshtina@sopot.bg
Сопот е разположен в плодородната Стремска долина на 510 m надморска височина в самите поли на Стара планина, и се намира на 5 km западно от Карлово, на 136 km източно от София, на 63 km северно от Пловдив и на 61 km южно от Троян.
В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа Незабравка, който е най-дългият на Балканите.
Сопот е родното място на великия български поет и писател Иван Вазов. Там той прекарва детството и юношеството си, оставили най-дълбоки следи в жизнения и творческия му път.
Населението на Сопот изповядва предимно източноправославното християнство. Има по няколко семейства римокатолици и евангелисти. Няма мюсюлмани.
Манастирът „Свети Спас“ или Сопотски мъжки манастир „Възнесение Господне“ (в сегашния си вид от 1879 г.), в който е замонашен на 7 декември 1858 г. Васил Левски
Девически манастир „Въведение Богородично“ (датира от 1665 г.), част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Обществени институции
Читалище „Иван Вазов“ (основано през 1870 г.)
НУ „Баба Неделя Петкова“
Гимназия „Иван Вазов“
Професионална гимназия „Ген. Владимир Заимов“
църква „Св. св. апостоли Петър и Павел“ (построена през 1846 г.)
Рокерски клуб „Траки“
Клуб по парапланеризъм Скайномад
Забележителности
Сопотският водопад се намира на 2 km северно от град Сопот
Къщата музей на Иван Вазов, част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
„Занаятчийски еснафъ“ (осн. 2005 г.) Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ е разположен в две възрожденски къщи „Бъдината къща“ и къща „Загубански“ в центъра на Сопот, където наследниците на старите майстори демонстрират и предават своя опит. Стопанисва се от къщата музей „Иван Вазов“ и Сдружението на сопотските майстори и ценители на художествените занаяти. Посетителите могат да разгледат и четири тематични етнографски сбирки, да наблюдават работата на местните занаятчии – гравиране, инкрустиране, тъкачество, както и да опознаят сопотския бит и традиции. Особено оригинална е уредбата на гостна стая от градски тип от края на XIX в. В центъра се намира уютно магазинче за традиционни занаяти от сопотската школа. На втория кат е подготвена стая-работилница за млади хора, които проявяват интерес да учат стари занаяти, като интерес предизвиква уредбата на типична сопотска гостна стая, възпроизвеждаща стила и бита от края на ХІХ и началото на ХХ век. Обектът се намира на ул. Йордан Войвода 4, на 3 мин. от Девическото (Радино) училище.
Девическо (Радино) училище е построено през 1851 година. То е едно от първите девически училища в България. Едно от помещенията пресъздава класна стая от времето на Възраждането. В друга стая е поместена постоянна изложба от графики на Бинка Вазова – племенница на народния поет, с изгледи от стария Сопот.
Аневско кале, крепост от 12-14 век. Крепостта е била част от родовите владения на братята Смилец, Войсил и Радослав, отъждествявана със средновековния град Копсис. Най-високо се намирала централната цитадела, която имала съоръженията нужни за самостоятелна отбрана. Разкопките показали, че в крепостта имало и манастирски комплекс с църкви, както и няколко самостоятелни църкви. Възходът на средновековния Копсис е през периода ХІІІ – XIV в.
Дядо Стояновата воденица
Дядо Стояновата воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града. Историческата воденица от Вазовия роман „Под игото“ e действаща и показва интериор от типичната воденица караджейка. В нея е стаята на дядо Стоян със съхранения си интериор, както и работното помещение. В близост до Воденицата е и маркираният любим камък, на който е присядал народният поет Иван Вазов.
В местността „Почивалото“ има условия за парапланеризъм и междинна станция (на 1389 m н.в.) на въжената линия до хижа Незабравка в Стара Планина.
Консултативен съвет по туризъм
Консултативният съвет по въпросите на туризма в Община Сопот е консултативен орган към кмета на Община Сопот за осъществяване на сътрудничество и координация в областта на туризма. Неговият брой и поименен състав се определят със заповед на кмета на общината. В състава му участват с равен брой представители на местната администрация и на национални, регионални или общински музеи, от една страна, и на туристическите сдружения, вписани в Националния туристически регистър, и други физически и юридически лица, които имат отношение към развитието на туризма, от друга страна.
Консултативният съвет по въпросите на туризма обсъжда и одобрява програмата за развитие на туризма на територията на общината и отчета за нейното изпълнение, прави предложения до кмета на общината и дава становища по въпроси, свързани с развитието на туризма на територията на общината, включително за размера на туристическия данък и неговото разходване, и за членство на общината в съответната организация за управление на туристическия район.
ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на Консултативния съвет по въпроси на туризма в Община Сопот
За мнения и предложения към Консултативния съвет по въпросите на туризма в Община Сопот: k_savet_sopot@abv.bg
Един от основните стожери в тази високоотговорна дейност е Народно Читалище "Иван Вазов". Първите съобщения за наличие на Читалище в Сопот датират от 1870-1871г. Началото е трудно. Липсва подкрепа от по-заможните граждани и дълго време читалището не развива никаква дейност, което прави впечатление и е отразено в редица дописки в тогавашния български печат. След 1871 г. читалището постепенно излиза от първоначалния застой, за да може през 1873г.да подпомогне читалището в Цариград със значителната за онова време сума от 200 златни гроша. Явно е, че за да се отзове на помощ с подобна сума, читалището в Сопот има вече зад гърба си голяма дейност и здрава подкрепа от местната общественост. Затова 1871 г. се смята за годината, в която Читалището е основано. През 1971г. се чества 100 годишнината от основаването му., а през 2001 г. - 130 годишнината.
Основано е през 1871 г. под името "Братство", една година след като Левски изгражда в Сопот таен революционен комитет. Основатели на Читалището са будни младежи, членове на комитета, начело с неговия секретар - учителя Ганчо Попниколов. Първи го подкрепят сопотските емигранти в Румъния, които му изпращат 25 турски лири, абонират го за в-к "Македония" и сп. "Училище". Читалището и комитетът взаимно се подпомагат. Читалищни членове събират помощи за народното дело, а комитетът съдействува за поддържането на библиотека и читалня. Първоначално читалището е устроено в местното училище. Подредбата на помещението става благодарение отзивчивостта на сопотненци. Те даряват маси, столове, книги, картини и др. нужни предмети.
През 1871 г. се играе и първата пиеса пред публика и това е "Стоян войвода". Тъй като пиесата е неподходяща за турската власт, в началото се играе първото действие на "Многострадална Геновева". Постановката има голям успех и се играе пред пълен салон в мъжкото училище. През 1872г. се играе "Райна княгиня", а по-късно и "Зла жена". През 1874-75г. при изключителен успех преминава представянето на "Многострадална Геновева"", което Иван Вазов прекрасно описва в романа "Под игото"" в главата под название "Представлението". Приходите от постановката отиват в полза на читалището и местният революционен комитет. Безспорен е приносът на читалището за създаване на онзи революционен кипеж в навечерието на Априлското въстание, неповторимо предаден от Вазов в романа "Под игото".
През юли 1877г. Сопот е опожарен и десетки жители са избити. След Освобождението градът бавно се възстановява, икономически запада и част от населението се изселва. Угасва и читалището, както и много други читалища в страната.
През 1895г. в Сопот се провежда сбирка на учители за изграждане на Околийско учителско дружество, а на 9 ноември 1897г. се възстановява Читалището под името "Искра" с председател енергичният и високообразован учител Владимир Мигев. Иван Вазов, който по онова време е министър на Народното просвещение изпраща на читалището 250 лв. държавна помощ и 100 лв. от личните си средства., а през следващите години му подарява отпечатаните свои творби, много от които и до днес се пазят в читалищната библиотека. След смъртта на поета - 1921 г. читалището е преименувано и носи неговото име и до днес.
Основна дейност на читалището е библиотеката. Най- ревностни носители на книги в Сопот са многобройните учители, които наред с учебниците донасят и популярни тогава литературни произведения. Отначало в Сопот съществували частни библиотечни сбирки, чийто собственици ги предоставяли на съгражданите си. Освен на български се срещали книги и на руски и френски език. Тук проличават връзките на учителите Аверкий Петрович и Калист Луков с един от най-първите радетели на библиотечното дело у нас Найден Геров.
През 1921 г. читалището се помещава във Вазовия дюкян. Подема се инициатива за строеж на читалищна сграда. В продължение на десет години чрез волни помощи, вечеринки, забави, представления се събират средства. В приспособения салон в Радиното училище се играят пиесите: "Хъшове", "Майстори", "Големанов" , "Иванко" и др. Настъпва нов подем на театралната дейност. Изнасят се беседи против алкохолизма, тютюнопушенето. Във връзка с откриването на Вазовските машиностроителни заводи е проведена среща, посветена на Вазов с народния артист Матей Икономов, чието име днес носи самодейният театрален състав при читалището.
На 10 април 1939г. се открива читалищното кино, което води до подсилване на културно-възпитателната роля на читалището. В първите години след 1944г. всички пристройки към салона са завършени и читалището става дом на културата. Създава се детска театрална школа, организират се изложби на местни художници като Никола Кръстанов, Теньо Милев, Иван Жеглов и др.
Неспирен ход бележи библиотеката, книжният фонд нараства със всяка измината година, за да достигне през 1971 г. 16000 тома. Днес книжният фонд на библиотеката при НЧ "Иван Вазов"-Сопот наброява 27000 тома художествена, научно-популярна литература, справочници, речници и енциклопедии. Библиотеката ни е разположена на площ от 400 кв.м. и има обособени читалня, детски отдел и отдел за възрастни. В нея се провеждат детски утра, срещи-разговори с известни дейци на културата, и библиотеката активно подпомага културния и образователен живот в града ни чрез силата на печатното слово.
Днес нашето читалище разполага със зрителна зала с 500 места, библиотека , гримьорни и репетиционни зали, изложбена зала. В читалището ни работят самодейните колективи: Мъжка вокална група "Сопот", ,женска фолклорна група"Незабравка", Младежки драматичен театър "Матей Икономов", детска вокална група "Приятели" и новосформираният средношколски танцов състав.
Те вземат активно участие в културния живот както на Община - Сопот така и в културния живот на страната. Многобройни са изявите и наградите от фестивали и конкурси на Мъжката вокална група"Сопот".
Традиционно в читалището ни се честват различни празници от националния календар. Най- голямо място в културния календар на Читалището отделяме на "Базовите празници", които се честват ежегодно в рамките на седмицата, предхождаща рождената дата на нашия съгражданин и патрон на нашето читалище - Иван Вазов- 9 юли.
Исторически читалищата са имали важно значение за формирането на българското национално съзнание в процеса му на излизане от османската орбита. Днес в началото на XXI- ви век , читалищата имат една много важна роля- да се превърнат в модерни центрове за неформално образование и информация, без да загубят изключителния си исторически принос в опазване на българщината и местните и национални традиции и култура.
Читалището е институция с мисия. То откликва на актуалните потребности на българското общество от модернизация и развитие. За пореден път българското читалище е изправено пред предизвикателството да бъде катализатор на обществената енергия в процеса на приобщаване към ценностите на развития свят. Мисията на читалището може да се нарече общуване. Когато читалището е достатъчно гъвкаво ,то може да създаде модели на общуване, теми на общуване, комфорт на общуване. А дали ще общуват безработни,деца или художници - в читалището има място за всеки.
Читалището е обърнато към бъдещето. То е място на знанието, то насърчава любопитство о и играта на ума. То предлага знание в услуга на живеенето - не само чрез своята библиотека, но като предоставя възможност за научаване от опита на живи хора.
Читалищата са едни от малкото общности институции, които устояват на превратностите на историята и успяват да дадат на хората сигурност, надежда и опора във времена на изпитания.
Читалищата като уникална по своята същност институции в света, трябва да бъдат ключов фактор както във формирането на гражданското общество, така и в представянето на самобитната българска култура в една Обединена Европа.