СЪОБЩЕНИЕ – Община Тутракан ще раздаде безвъзмездно 500 бр. компостери за домашно компостиране. Желаещите да кандидатстват граждани трябва да са жители на община Тутракан и собственици на имот в община Тутракан, върху който ще разположат контейнера, и той да не е в режим на етажна собственост.
Община Тутракан ще раздаде безвъзмездно 500 бр. компостери за домашно компостиране. Желаещите да кандидатстват граждани трябва да са жители на община Тутракан и собственици на имот в община Тутракан, върху който ще разположат контейнера, и той да не е в режим на етажна собственост. В един имот може да се разположи не повече от един компостер.
Желаещите да получат безплатен компостер трябва да подадат заявление по образец с приложено към него копие на нотариален акт, удостоверяващ собствеността на имота от заявителя.
Заявлението може да бъде получено в деловодството на Община Тутракан (ул. „Трансмариска“ № 31) или да се изтегли от от сайта на Община Тутракан.
Документите се подават лично в деловодството на Община Тутракан на ул. „Трансмариска“ №31, e-mal: tutrakan@b-trust.org
Тутракан и околността му се намират в югозападната част на Добруджа, оградени на север от река Дунав, на югозапад от Бръшлянската низина и Лудогорието, и на югоизток от Добруджанското плато. Географски, районът е разположен на 26°50’ източна дължина и 44°10’ северна ширина.
Релефът в западната част на района е нисък, като достига до 4 метра височина на брега на Дунав, докато на изток започва високото и равнинно Добруджанско плато със средна надморска височина от 140 метра. Надморската височина на брега на реката достига до 28 метра.
Теренът около Тутракан е характерен с долини, падини с поточета и къси рекички, както и полегати склонове и тераси край брега, покрити с гори, лозя и овощни градини. Районът е известен със своите плодородни черноземи, където се отглеждат разнообразни култури като житни и индустриални растения, овощарски и зеленчукови градини, грозде, кайсии, праскови и ябълки.
Областта около Тутракан е обитавана от праисторическо време до днес. Важни археологически находки от палеолита, неолита и енеолита свидетелстват за дългата история на обитание. Славяните се заселват тук през втората половина на VI век, а по време на Първата българска държава селищата в района се развиват и укрепват.
През 1388 година Тутракан попада под османска власт, но запазва своята българска култура и дух. През XVIII-XIX век, селищата активно участват в руско-турските войни и борбите за освобождение на региона.
Община Тутракан има богата история, обхващаща земеделие, скотовъдство, занаяти и търговски дейности. Местното население се занимавало със земеделие, риболов и различни занаяти като абаджийство, ковачество, лодкостроителство и грънчарство. Търговските връзки с Австро-Унгария допринасят за активната стопанска дейност, износ на зърнени храни и лодки, и внос на бакалски стоки.
Тутракан играе значителна роля като културен център със създаването на българско училище през 1862 година, последвано от откриването на училища в други околни селища. Градът и селата от района участват активно в Руско-турската война през 1877-1878 година и се присъединяват към българските опълченци за освобождение.
След Освобождението Тутракан и околността му започват да процъфтяват. Земеделието, лозарството и различните занаяти се развиват успешно, а пристанището способства за развитието на търговията и външнотърговските контакти. Градът става известен като център на дунавския риболов и лодкарство, като майсторите му придобиват слава с техните изкусни лодки.
Културно-историческите забележителности на Община Тутракан представят
богатото наследство и уникалния характер на този район.
В околностите на Тутракан се издига внушителният Мемориал ВОЕННА ГРОБНИЦА-1916 г., посветен на загиналите в най-голямата битка на българската армия за Тутраканската крепост. Тази битка отбелязва началото на освободителния поход в Добруджа. Мемориалът съхранява костите на над 8000 войници и офицери от различни националности – българи, румънци и немци. Всяка година на първата неделя на септември се провежда Събор на мира, с който се възпоменават загиналите.
Архитектурният резерват РИБАРСКА МАХАЛА представлява естествено обособено рибарско селище от епохата на Възраждането. Това уникално място по поречието на река Дунав е свързано неразривно с риболова и майсторството на плетене на рибарски мрежи и лодкарството. В началото на XX век в Тутракан е имало над 5000 рибари и над хиляда лодки на рибарския пристан. Тутраканските рибари се гордеят със своята дълга история и са известни като истински господари на дунавския риболов от Оршова до делтата на Дунава.
Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене“ е единственият по рода си в страните по поречието на река Дунав. Създаден с цел да съхранява материалната и духовната култура на българите от крайдунавските селища, музеят представя оригинални риболовни уреди от древността и съвременни съоръжения. Фотоси и графики обясняват начина на риболов в селищата по Долния Дунав, предоставяйки представа за обществената организация на риболовците и техните потребности.
Сред значимите забележителности в Община Тутракан е Римската крепостна стена и отбранителната бойна кула на античната крепост „Трансмариска“ от края на III век. Тези руини са впечатляващи свидетелства за богатата история на района и предлагат уникален поглед към миналото.
Старата тутраканска прогимназия, построена през 1897 г., днес функционира като обреден дом и е обявена за паметник на културата. Със своите стенописи и витражи, този дом предлага уникална смесица от традиции и съвременност, съчетавайки изкусното строителство на миналото със съвременни елементи.
Община Тутракан предлага на своите посетители богато разнообразие от културно-исторически атракции. Със своите значими паметници, архитектурни резервати и музеи, Тутракан е не само красива дестинация, но и място със значимо историческо значение за България.
АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ:
Наредба за електронните административни услуги
Наредбата за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност (НОИОСИС)
Наредба за изискванията към единната среда за обмен на електронни документи
Наредба за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите
По северната граница на общината с Румъния на протежение от 34 km (от km 419 до km 453, километрите се броят от устието нагоре по реката) преминава част пот долното течение на река Дунав. На останалата част от територията на община Тутракан липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нея преминава едно голямо суходолие, дълбоко всечено сред околния терен – суходолието на река Царацар (Демирбаба, Крапинец, най-голямата река в Лудогорието, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината южно от село Преславци на 66 m н.в. и с множество меандри се насочва на запад. Минава южно от селата Белица и Варненци и югозападно от последното достига границата с община Кубрат. След това завива на северозапад по границата с община Кубрат и отново навлиза изцяло в община Тутракан, вече със северна посока. Минава през село Старо село и навлиза в югоизточната част на Бръшлянската низина. Тук коритото му се изгубва в изградените множество напоителни и отводнителни канали. Преди тяхното изграждане суходолието е продължавало на север и се е „вливало“ в река Дунав западно от Тутракан, срещу остров Калимок, на 438 km. На територията на община Тутракан има изградени няколко микроязовира (по-големи: „Антимово“, „Белица 1 и 2“, „Преславци“, „Боблъка“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в региона.
